Българското хоро не е просто танц
Българското хоро е национален танц, в който участниците образуват кръг или права линия, до момента в който се държат за ръце. Те извършват специфични стъпки – скачане, скокове, кръстосване на краката, прекосяване напред, прекосяване обратно – които се повтарят съгласно музикалния акомпанимент.
В хорото вземат участие освен краката, а цялото тяло – ръцете, торсът и даже изражението на лицето следва танцовите ритми и предава настроенията му. Хорото може да бъде бързо и радостно или постепенно и тъжно.
Българското хоро е неповторимо със своето огромно многообразие от ритми, те могат да бъдат от 2/4, до по-сложните 5/8, 7/8, 9/16, 11/16 и даже доближава 12/16, 13/16, 15/16. Следователно осъществяването на хоро не е елементарно и изисква някои умения, които постоянно се развиват в детството.
Виж още:
Според някой хора българското хоро датира от времето на тракийските племена 3000г. пр.н.е., други считат, че неравномерните удари са били присъщи за полуномадските прабългари.
Целта зад танца
Според българския астролог Николай Радев, задачата на хорото е да се дублира галактическият закон – кръгът прилича нашата Слънчева система. Свирачът на гайда, който нормално стои в центъра на кръга, е като слънцето. И сходно на планетите, които се въртят към него, танцьорите на хоро се движат назад на часовниковата стрелка.
В предишното, когато хората формирали кръга и танцували в унисон, те се опитвали да реализират по-висока осцилация и да настроят телата и мозъците си към природата, като по този метод стават едно цяло с техния Господ – Създател. Докато следвали ритъма, те медитирали и се хармонизирали, с цел да балансират силата си като човеци и като група – по едно и също време.
Радев счита, че хорото е българската версия на „ чигун “ или „ ци гун “ практиката и обичайна йога. В книгата си „ Древният код 681 “ той показва вяра, че способността на хорото да лекува, енергизира и сплотява хората още веднъж ще се възроди – и че може би ще се случат чудеса.
Възраждането на хорото
Доскоро хорото се смяташе за старомодно занятие, уместно единствено за бабите в локалните клубове за пенсионерите.
През миналото десетилетие обаче се следи възобновление на националната горделивост в България, изваждане както на хорото, по този начин и на българските песни от тази клиширана идея и въвеждането им в всекидневието на българите.
Има доста фолклорни танцови клубове, в които младежите научават стъпките на разнообразни типове хоро, защото виждат тази активност като метод да се свържат още веднъж с корените си.
Видове хоро
Съществуват към 100 типа български хора, само че защото няма по какъв начин да изброим всички, ще се срещнем в резюме с някои от най-популярните от тях.
Право хоро, то се смята за относително елементарно за осъществяване, само че може да докара до хипнотично положение след половин час танци.
Пайдушко хоро, то е известно във всички райони на Македония, някои елементи на България и Гърция.
Еленино хоро е кръстено на красивата фолклорна госпожица, Елена. Няма точни исторически данни коя тъкмо е тази госпожица, само че едно вярване гласи, че хубостта и серпантина дъха на всички мъже.
Дунавското хоро е един от най-обичаните танци в България, изпълняван на градски площади на всяка женитба и народен празник.
Дайчово хоро, получава името си от Дойчин челник. Според легендата той се избавя от бесилото с танц.
Ганкиното хоро е комплицирано за осъществяване. То идва от северняшката фолклорна област, темпото може да бъде друго, само че най-често е бързо.
Кое е най-трудното българско хоро?
Според доста фенове на хорото, най-трудното българско хоро не е едно, а има доста. Докато дунавското, правото и еленското са с единствено с по една фигура и т се повтаря през цялото хоро, има и хора които са с 7 и повече фигури. За едно от най-трудните хора се счита Криво Садовско хоро.
Прочети още:
